Крие ли се неграмотност зад точковата система на външното оценяване?
Оценките на външното оценяване след 7-ми клас отпадат. Окончателно. Въвежда се точкова система. Реформата е прекомерно сериозна, с цел да я оставим без разбор. Още повече че в края на предходната седмица тя провокира медиен звук и прекомерно фриволно пояснение от страна на публицистите. Спекулациите се концентрираха върху тезата, че тази система би разрешила на безспорни калпазани (с поразителен най-малко от точки) да се класират в профилирани гимназии. Наложи се заместник-министър Стаматов персонално да опровергава тези внушения.
Кратки обяснения за неосведомените по тематиката. На външното оценяване след 7-ми клас през образователната 2016-2017-та година ще се правят оценка с точкова система от най-малко 0 и най-много 100 точки. Всяко задание в изпитната работа ще носи избран брой точки. Така всяко дете ще получи по-реална оценка. Например при остарялата система на оценяване достиженията се приравняваха към 5 цели единици (от слаб 2 до отличен 6). Постиженията сред две цели единици с много огромна степен на конвенционалност и не постоянно заслужено се приравняваха към по-горната или по-долната оценка. При точковата система достиженията ще бъдат правилни до точка и по този начин всеки възпитаник ще получи по-справедлива оценка за труда и по-добри шансове за правилно класиране. Допълнителен мотив за смяната е фактът, че от идната година 7-ми клас е финален за главната просветителна степен и показаният резултат би трябвало да разпредели всяко дете към някакво учебно заведение, в което то да продължи. Като преимущество си коства да се означи и опцията, да бъдат закрити доста по-малък брой паралелки. Така показани причините не звучат неприятно, само че дано забележим и другата страна на монетата.
Убедено мое мнение е, че задачата на учебното заведение е да основава у всяко дете просветеност – четивна, писмена, функционална, културна, компютърна и прочие В този смисъл качествено обучение е това, което обезпечава просветеност на все по-голям брой деца и снижава съвсем до маргинални стойности процентите на необразованите. Съгласно новия учебен закон, в начална учебна степен (I-IV клас) децата не повтарят класа, т.е. ограмотени или неограмотени, те наложително не престават нагоре. Санкция за успеваемостта на зле работещите възпитаници няма. Няма и ефикасни принадлежности, с които те да бъдат подтикнати към по-голямо старание. Така всяко дете продължава в 5-ти клас, без значение от достиженията си в началната степен. Малко евентуално е в идващите класове изоставащите възпитаници да получат строга глоба и да бъдат арестувани наново в един и същи клас, с цел да работят в допълнение върху неусвоените познания и умения. Притиснати сред демографска рецесия и стандарт за прехрана на възпитаник, доста учебни заведения и респективно учители подхождат снизходително към ниските резултати на част от учениците и разрешават тяхното прекосяване в горен клас. Тази процедура е най-категорична в средищните и предпазени учебни заведения, доста от които събират най-вече деца от малцинствен генезис. Очевидно има действителна опция деца с доста ниска степен на просветеност да доближат 7-ми клас.
Доскоро националното външно оценяване след този клас бе самобитен филтър, който задържаше децата с незадоволителна степен на просветеност. Новата точкова система трансформира радикално обстановката, тъй като тя ще отпрати слабите възпитаници в гимназии с по-нисък публичен престиж и евентуално в най-слабо мечтани специалности. Но пътят към горната степен да обучение е открит. Излиза, че трудностите, които би трябвало да преодолее един едва образован възпитаник, са прекомерно ниски. За да не звучи като безпричинно подстрекателство, ползвам образец: През последните две години четири ловешки учебни заведения реализират на външното оценяване по български език и литература оценки в диапазона слаб 2.52 – слаб 2.98. В тях учат близо 400 възпитаници. Лесно можем да пресметнем, че слаби резултати имат сред 53 и 60%. Не мисля, че е опрощение фактът, че в образователните заведения учат извънредно деца от малцинствата. Може да се досетите, че резултатите по математика са още по-ниски. Е, идната година никой няма да разбере за слабите оценки, а всеки от тези явно необразовани възпитаници ще продължи да учи в някое гимназиално учебно заведение, стига да желае несъмнено. Какво тъкмо ще надгражда върху въпиещата неначетеност, с която е достигнал главно обучение?
Да, точковата система ще донесе повече правдивост и успокоение за кандидатстващите след 7-ми клас, само че ще маскира намаляващите резултати, респективно снижаващото се равнище на просветеност и качество в образованието. Няма неприятно да мерим резултатите в точки, само че повече се нуждаем от съответни ограничения за повишение качеството от родното обучение и грамотността на българчетата. Това би трябвало да бъде стратегическа цел, а тя някак си ми убягва в множеството от към този момент заявените промени.
Автор: Иво Райнов, преподавател
Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
